Всеки четвърти автомобил у нас е над 20-годишен
От 1 декември до края на февруари в София още веднъж е дейна нискоемисионна зона, която цели да ограничи замърсяването на въздуха в центъра през зимните месеци. Това се прави за трета поредна година, само че за пръв път тя беше разширена, с въвеждането и на втори, още по-широк кръг.
Така, за множеството коли регистрирани преди 2002 година, центърът ще бъде неразрешен, а нарушителите – санкционирани. Но какъв брой коли ще засегне това, каква е междинната възраст на автопарка ни и по какъв начин се оправят със замърсяването в Европа? Проверка прави NOVA в рубриката „ Числата на седмицата ”.
В България се купуват все повече нови коли. Според някои експерти 2025 година е била даже рекордна по продажби от началото на свободния пазар у нас през 90-те. От Асоциацията на европейските автомобилни производители приказват за нарастване от 27% – второ по растеж в Европейския съюз след Литва. За страдание обаче, броят на новите коли е към момента непълен, с цел да обърне наклонността и да спрем да приказваме за застаряващ автопарк.
България с впечатляващ скок в продажбите на електрически автомобили
Средната възраст на българския автомобил се пресмята на към 20 години, на фона на 11-12 за Европа. На процедура, всяка четвърта кола у нас е над 20-годишна. Повече от половината са на възраст сред 10 и 20 години, а относително новите коли – сред 5 и 10-годишните, са 10%. Съвсем новите пък – тези на не повече от 5 години, са едвам 5%. Освен по-ниските ни приходи обаче, автоспециалисти отдават това и на навика да се купуват коли „ втора употреба “.
А в случай че би трябвало да допълним профила на всеобщия автомобил, то като се изключи че е 20-годишен, за него можем да кажем и че е дизелов. Над половината коли са такива. Бензиновите са една трета, а всички други други възможности – едвам няколко %. Продажбите и на хибридите, и на електрическите обаче бележат сериозен растеж, макар че у нас няма финансови тласъци за закупуването на електрически коли, каквито предлагат доста европейски страни. Автомобилите, които всеобщо се купуват сега, са бензиновите.
istock
Като брой, по пътищата на България се движат над 3,2 милиона леки автомобила. Ако прибавим и останалите, то броят им скача до над 4 милиона. Поне толкоз са записаните, по последни данни на Министерство на вътрешните работи. Най-популярни са немските марки, следвани от френските. В огромните градове колите са по-нови – доста SUV и бизнес модели. Автопаркът на по-малките обитаеми места се състои от по-стари, по-евтини и по-лесни за поддръжка коли.
Броят на новите се усилва доста. През 2022 г. в България са регистрирани близо 29 хиляди нови коли, което е 13-14% от всички новорегистрирани тогава. Година по-късно са били съвсем 38 хиляди, а предходната – 43 хиляди. Само до месец август тази година, броят им е 31 хиляди и в случай че това движение се резервира, упованията са 2025-а също да приключи с растеж.
Само в София, пресмятат от екосдружението „ За земята ”, през предходната година са регистрирани близо 91 хиляди коли – нови и използвани. Съотношението коли - поданици е двойно спрямо това на градове като Виена, да вземем за пример.
Глоба за стари коли от през днешния ден в София
И защото ръстът през последните години е непрекъснат и освен у нас, Европа вкара рестрикции като сътвори нискоемисионните зони. Идеята е най-замърсяващите въздуха коли да останат отвън централните градски елементи. Преди 3 години софийската се причисли към останалите 320 в Европа, дружно с други зони от градове в Испания и Франция, а тази зима се разшири - нещо което направиха и в Лондон, Париж, Брюксел и Берлин. Така зоните станаха над 400, като следващата година към тях се чака да се причисли и Пловдив.
Засега режимът у нас обаче, макар високите равнища на замърсяване, не е доста непоколебим, тъй като рестрикциите важат единствено за най-старите коли и единствено за три месеца през зимата. И това на фона на европейски градове, изградили зони и с нулеви излъчвания, в които достъпът е вероятен единствено за транспортни средства, които не отделят никакви нездравословни излъчвания - Амстердам, Осло, Оксфорд.
Нови забрани за стари коли в София: Вижте кои кръгове обгръщат
Друг опит да се понижат колите в огромните градове са цените за почасово платено паркиране по централните улици. Действащата в София сега е от един до два лв., според от зоната. Идеята беше тя да се усили двойно от 5 януари, само че измененията бяха спрени от съда и сега тече процедура по обжалване.
Най-общо можем да кажем, че един час престой в работен ден в центъра на Лондон, да вземем за пример, коства от 5 до 7.50 паунда, като най-ниската цена е за електрически коли и хибриди. Там обаче има алтернатива да се паркира и единствено за 15 минути на по-ниска цена. В Париж се заплаща от 4 до 6 евро – отново според от зоната, а в Рим - от 1 до 1,20 евро, като италианската столица също дава опцията за таксуване на 15 минути. Съществуват и редица условности и елементи на всички упоменати места.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Така, за множеството коли регистрирани преди 2002 година, центърът ще бъде неразрешен, а нарушителите – санкционирани. Но какъв брой коли ще засегне това, каква е междинната възраст на автопарка ни и по какъв начин се оправят със замърсяването в Европа? Проверка прави NOVA в рубриката „ Числата на седмицата ”.
В България се купуват все повече нови коли. Според някои експерти 2025 година е била даже рекордна по продажби от началото на свободния пазар у нас през 90-те. От Асоциацията на европейските автомобилни производители приказват за нарастване от 27% – второ по растеж в Европейския съюз след Литва. За страдание обаче, броят на новите коли е към момента непълен, с цел да обърне наклонността и да спрем да приказваме за застаряващ автопарк.
България с впечатляващ скок в продажбите на електрически автомобили
Средната възраст на българския автомобил се пресмята на към 20 години, на фона на 11-12 за Европа. На процедура, всяка четвърта кола у нас е над 20-годишна. Повече от половината са на възраст сред 10 и 20 години, а относително новите коли – сред 5 и 10-годишните, са 10%. Съвсем новите пък – тези на не повече от 5 години, са едвам 5%. Освен по-ниските ни приходи обаче, автоспециалисти отдават това и на навика да се купуват коли „ втора употреба “.
А в случай че би трябвало да допълним профила на всеобщия автомобил, то като се изключи че е 20-годишен, за него можем да кажем и че е дизелов. Над половината коли са такива. Бензиновите са една трета, а всички други други възможности – едвам няколко %. Продажбите и на хибридите, и на електрическите обаче бележат сериозен растеж, макар че у нас няма финансови тласъци за закупуването на електрически коли, каквито предлагат доста европейски страни. Автомобилите, които всеобщо се купуват сега, са бензиновите.
istock Като брой, по пътищата на България се движат над 3,2 милиона леки автомобила. Ако прибавим и останалите, то броят им скача до над 4 милиона. Поне толкоз са записаните, по последни данни на Министерство на вътрешните работи. Най-популярни са немските марки, следвани от френските. В огромните градове колите са по-нови – доста SUV и бизнес модели. Автопаркът на по-малките обитаеми места се състои от по-стари, по-евтини и по-лесни за поддръжка коли.
Броят на новите се усилва доста. През 2022 г. в България са регистрирани близо 29 хиляди нови коли, което е 13-14% от всички новорегистрирани тогава. Година по-късно са били съвсем 38 хиляди, а предходната – 43 хиляди. Само до месец август тази година, броят им е 31 хиляди и в случай че това движение се резервира, упованията са 2025-а също да приключи с растеж.
Само в София, пресмятат от екосдружението „ За земята ”, през предходната година са регистрирани близо 91 хиляди коли – нови и използвани. Съотношението коли - поданици е двойно спрямо това на градове като Виена, да вземем за пример.
Глоба за стари коли от през днешния ден в София
И защото ръстът през последните години е непрекъснат и освен у нас, Европа вкара рестрикции като сътвори нискоемисионните зони. Идеята е най-замърсяващите въздуха коли да останат отвън централните градски елементи. Преди 3 години софийската се причисли към останалите 320 в Европа, дружно с други зони от градове в Испания и Франция, а тази зима се разшири - нещо което направиха и в Лондон, Париж, Брюксел и Берлин. Така зоните станаха над 400, като следващата година към тях се чака да се причисли и Пловдив.
Засега режимът у нас обаче, макар високите равнища на замърсяване, не е доста непоколебим, тъй като рестрикциите важат единствено за най-старите коли и единствено за три месеца през зимата. И това на фона на европейски градове, изградили зони и с нулеви излъчвания, в които достъпът е вероятен единствено за транспортни средства, които не отделят никакви нездравословни излъчвания - Амстердам, Осло, Оксфорд.
Нови забрани за стари коли в София: Вижте кои кръгове обгръщат
Друг опит да се понижат колите в огромните градове са цените за почасово платено паркиране по централните улици. Действащата в София сега е от един до два лв., според от зоната. Идеята беше тя да се усили двойно от 5 януари, само че измененията бяха спрени от съда и сега тече процедура по обжалване.
Най-общо можем да кажем, че един час престой в работен ден в центъра на Лондон, да вземем за пример, коства от 5 до 7.50 паунда, като най-ниската цена е за електрически коли и хибриди. Там обаче има алтернатива да се паркира и единствено за 15 минути на по-ниска цена. В Париж се заплаща от 4 до 6 евро – отново според от зоната, а в Рим - от 1 до 1,20 евро, като италианската столица също дава опцията за таксуване на 15 минути. Съществуват и редица условности и елементи на всички упоменати места.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ